Защо на лъжата краката са къси?

Защо на лъжата краката са къси?

| | Брой прочитания: 2087

20.09.2019

„Чук, чук, чук“ – Има ли някой тук? – телето се обади пред вратата на мечето.

 

Не се мина дълго и вратата широко се отвори:

-        Мух-Мух – развълнувано се показа Мечо Бух-Бух – закъсняваш! Днес има празник на близалката в съседната гора. И точно затова съм подготвил три вида от моите близалки да поднеса – с вкус на малина, портокал и зелена ябълка. Идвай да си облечеш палтето, все пак път ни чака и трябва да имаме топла запаса!

 

Развълнувани за пътешествие, двете деца влязоха в хралупата и започнаха трескавата подготовка! Взеха горско сладко и близалки, палтенца и ботушки, тетрадка и молив – да запишат, ако нещо важно има, и да го докладват на мама.

Щом нарамиха раничките и прекрачиха прага на вратата, се чу глас от другия край на хралупата:

-        Моля, моля, деца, накъде сте тръгнали без топла супа? Ако случайно студ и глад ви застигне, трябва да се подкрепите. – появи се мама Меца.

-        Ох, мамо, първо, здрави ще се върнем и второ, имаме сладко от малини – отвърна Мечо Бух-Бух – всяко горско дете пред супа ще го предпочете!

 

Мама Меца загрижено подаде топло термосче:

-        Вземете и ако се наложи, с другите малчугани се гостете. По-добре е есента със супа и близалки за гърло да се запасите и да избегнете бедите. А и майките винаги разбират, ако нещо не е наред, затова помнете – на лъжата краката са къси, няма как да избяга надалече!

Мечо Бух-Бух и телето Мух-Мух знаеха, че мама винаги се оказва права, ала така и не разбраха какво точно значи, че са ѝ къси на лъжата краката...

 

Взеха термоса без да възразяват и се отправиха на поход в гората. Срещаха по пътя птички и пчелички, а когато пред тях се откри широка поляна – набраха малко лечебна ружа, салвия и лайка да занесат букет на мечешката майка.

Хоп, по едно време на билките се разшумяха листата и изкочи зайчето по бели лапички в гората:

-        А вие какво правите? С ранички и ботуши, близалки и... М-м, сладко от малини? – без да сбърка Зайчето го подуши – Мога ли да дойда с вас?

-        Ами, ние... тръгнали сме на поход – в съседната гора се оказа, че има празник на близалката. Но пък есен е и бързо застудява... Така късно в гората няма ли да ти измръзнат крачката?

-        Обещавам, че нищо няма да се случи. Моето кожухче достатъчно добре ме пази и разходката весело ще се получи!

 

И така горската дружина с ведри крачки се отправи към съседната гора да отбележи празника на близалката.

-        На мен обаче нещо не ми дава мира – чудя се и се мая как изглежда лъжата и как така не може да избяга надалече? – попита пухкавото мече.

Телето Мух-Мух без да се поколебае отговора се опита да разгадае:

-        Ами, щом мама Меца казва, че не може да избяга надалече, със сигурност лъжата е с по-къси крака от едно мече.

И така Бух-Бух и Мух-Мух се опитваха да си представят лъжата и да отговорят на въпроса колко са ѝ къси краката...

Не щеш ли, улисани в разговори, мечето и телето забелязаха, че изведнъж позастудя и есенен вятър между ушичките им профуча.

„З-з-З...“ се чу до един дънер зад двете деца.

-        Бух-Бух, това може би е лъжата! Казах ти, че не може да се крие надалече, а ти лесно ще я хванеш, защото краката ѝ са по-къси от на едно мече!

И двамата завчас се втурнаха, зад дънера се разтършуваха и какво да видят...

Зайчето се беше скрило, от студ зад дънера се свило.

Ала нали Бух-Бух е с големи крака и още по-голямо сърце – веднага гушна зайчето в пухкавото си палте:

-        Зайо, знаех си, че лекичко послъгваш за твоето кожухче. Трябваше в началото да кажеш, щяхме да се върнем за ботушки и палто, да знаем, че ще ти е топло...

„Уху-Ух, Уху-Ух“ – кашлица от зайчето се разнесе в гората:

-        Ами, отначало не исках да ви казвам и празника да не развалям... После като чух да разсъждавате за лъжата, съвсем ми се подкосиха краката... И сега разбирам, че...

Лъжата никъде не се е скрила и не може да избяга надалече, не защото краката са ѝ къси, а защото рано или късно всичко несподелено с приятели се разбира и истината я надвива!

 

И така, с малко болежки и повече поуки се прибраха трите деца. По пътя тетрадката извадиха и записаха днешната научена поука:

„Мамо, до празника на близалката така и не стигнахме, ала вкъщи ще отбележим друг по-важен – за искреността между приятели! Защото днес разбрахме, че ако на ближния навреме споделиш, на всички беди ще устоиш и болежките ще прекратиш.“

На свечеряване мама Меца ги посрещна в хралупата с топла супа и Herbitussin билкови близалки за бронхи и гърло с лечебна ружа, салвия, лайка и витамин Ц – любими на всяко горско дете!

Така завършва тази малка история с голяма поука за лъжата и искреността! Очаквайте скоро още приключения от нашата мила мечка с Herbitussin билкова аптечка.

 

 

Този уебсайт използва бисквитки за подобряване на услугата.
Научи повече

СЪГЛАСЕН СЪМ