ТЕЖИ ЛИ НИ ГОЛЯМОТО СЪРЦЕ?

ТЕЖИ ЛИ НИ ГОЛЯМОТО СЪРЦЕ?

| | Брой прочитания: 1424

22.03.2018

-          Аааах! – прозя се дълго Бух-Бух...

 

-          Май в леглото топло съм поспал дълбоко! Когато се завих презглава,  навън бе зима... А какво ли е сега?

 

-          Чик-чик-чик... Навън е точно пролет!

 

Забързана в своя полет, една сериозна сойка изчурулика точно време и побърза към гнездото с малките си да поеме.

 

-          Чук-чук-чук – Ставай, Мечо, хайде да играем - подскачаше нетърпеливо пред вратата Муху-Мух.

 

Мечо бързо се облече  – панталонки с тиранти, ризка, яке с качулка, най-подире – гумени ботушки и се втурна към игри и щури случки...

 

Случи се така, че в играта двамата приятели разбраха, че локвата била скрит фонтан – разкрива се, когато скочиш в нея цял... После наблюдаваха един облак бял, който първо приличаше на едноок пират, после се превърна в сурикат, а накрая се понесе надалече по небето като кораб полегат.

 

От откривателства Бух-Бух и Муху-Мух май се умориха и да дремнат на тревата единодушно решиха.

 

Тъкмо в сън да се унесат и “буххх-уххх - уххх” – нечия кашлица достигна чак дотук!

 

-          Някой чувам, че от помощ се нуждае. Муху-Мух, хайде скачай да вървим, а пък друг път ще поспим!

 

Докато вървяха Бух-Бух се спря на една поляна с лайка:

 

-          Чакай, Муху-Мух – тази ароматна лайка ще потрябва за близалка.

-          Бух-Бух, нека да минем и през горската аптечка – там съм сигурен, че грижовно си запазил цвят от ружа и малини от летните горски градини!

 

И така, накрая минаха през горската аптечка и продължиха към кашлюкането по тясната пътечка.

 

И ето ги пред къщата на Зайо... Гледат през прозореца как Зайка не спира да се вайка:

 

-          Казах ли ти, Зайко, майка, навън без якето да не излизаш... Пролет е – ти казах – ще настинеш... Хайде, Зайко, майка – стисни сега нослето и сиропа преглътни – кашлицата  ще ти облекчи!

 

-          Извинете, но имам по-добра идея! Нося билкова близалка – в помощ е на всяка майка. В нея има лайка, лековита ружа, стръкче градински чай и по стар обичай – шепа ароматни малини от горските ни градини!

 

Зайко се подобри след няколко близалки , а майка му реши към Бух-Бух благодарност да отправи:

 

-          Бух-Бух, ти си необикновено мече, носиш мнооого голямо сърце! Най-учтиво ви каня да хапнете за обяд питки и мляко с нас!

 

Мечо малко се засрами... Не подозираше, че сърцето му е толкова голямо, чувстваше си го съвсем нормално. Но реши на това твърдение да не възразява и от учтивост да си хапне поне за двама!

 

Сладко мляко, меки питки на тиган Бух-Бух охолно опита. Не мина и минута и от учтивост за още питки Мечо взе да пита...

 

-          Бух-Бух, хайде да си ходим – притесни се Муху-Мух, Виж пухкавите бели облачета взеха да приличат на катранени чудовища! Страшен дъжд ще завали, а ни чака път, нали?

 

Стана Мечо, но усети, докато върви, че голямото сърце като олово в корема му тежи...

 

-          Бух-Бух, върви по-бързо? Ако не беше ял толкова много храна, отдавана вече да бяхме на топло у дома. ”Пльок” – ето, виждаш ли, една дъждовна капка на обувката ми падна!

 

-          Да ги нямаме такива, – разсърди се Бух-Бух – бавен съм, но то е защото сърцето ми е твърде голямо – като пълна догоре тепсия... И в никакъв случай тежестта не е от лакомия!

И докато течеше тази приятелска свада, с проливния дъжд небето никак не успя да ги изненада.

 

Обувките на Муху-Мух се напълниха като две пробити лодки и краката му подгизнаха до кости...

 

 

Като видя приятеля си в беда на Бух-Бух му досвидя:

 

-          Не бой се, Муху-Мух! Като те гледам и ми се свива сърцето... Я виж ти, вече дaже ми е леко! Скачай на гърба ми и да се отправяме към дома... Там ще си починеш, ще ти дам топли чорапки и нощна шапка, ще забравиш бързо за всяка дъждовна капка! 

 

Когато всичко се оправи, Муху-Мух помоли Мечо за голямото сърце да му разправи:

 

-          Бух-Бух, как така ти стана леко изведнъж, та и с мен на гръб пое по поляната надлъж? Нали сърцето ти е много голямо и тежи колкото тепсия – поне шест килограма...

 

-          Муху-Мух, като те видях в беда и не зная как, но забравих тежестта! Мисля, че когато сърцето ти е толкова голямо, трябва да помагаш. Така, оказва се, тежи по-малко! А сега, моля те, преди сън вземи една от моите Herbitussin Близалки, тъй като си с пресипнал глас, но утре събудиш ли се – ще си по-добре завчас!

 

Така завършва тази история трета за малката мечка, нейната Herbitussin билкова аптечка и затова как голямото сърце не е товар за този, който го притежава. Затова пък носиш ли го, значи можеш много да помaгаш.

А ако имаш до себе си приятел с голямо сърце, значи имаш и лека съдба, дори понякога да изпаднеш в някоя по-тежка беда!

 

Очаквайте четвърта забавна история от Мечо Бух-Бух – горската мечка с Herbitussin билковата аптечка :)