Бял и красив зимен месец беше, ала от своята хралупа Мечо Бух-Бух виждаше как всеки горски обитател тъне в скука...

-        Ох, че е скучно тази зима – каза Бух-Бух и без никак да се бави – излезе скуката зад себе си да остави.

Неговото кожухче бе дебело и преспите не го спряха – хоп-троп, бързо се озова пред информационното табло, което бе стеблото на достолепно дърво.

-        Уф, дали няма нещо интересно, нещо, което зимата да разведри… - и докато тези думи изрече, най-цветният афиш привлече пухкавото мече:

„С богато въображение се запасете, постановка направете и на горски театър се запишете“

В този момент на мечето му грейна лицето:

-        Значи трябва въображението богато да направя и добре на горската постановка ще се…

-        Уи-И-и! – хвърли се на гърба му телето – Бух-Бух, какво търсиш тук? Хайде в снега на игра!

-        Мух-Мух, виж – можем да подготвим кратка постановка! Ако въображението обогатим, лесно на горския театър ще се явим!

Тогава телето още повече се въодушеви и погледна Бух с големите си блеснали очи:

-        Ами лесна работа – в скъпоценните камъни, говорят, че енергия е събрана – ще вземем от бижутата на мама. После с тях въображението ще обогатим – с малко репетиция добра постановка ще сътворим!

И тръгнаха двете деца от техните майки да съберат най-ценните неща. Тършуваха по шкафчета и гардероби, събраха цветни камъчетa от всяка мама – най-голямата украса за една горска дама.

Срещнаха се в уговорения час в гората и на импровизиран подиум изсипаха нещата. Безброй цветни камъчета заблестяха по земята, а тук-там имаше и дрешки за играта.

-        Хм, хм... Внимание, внимание – изпъна се телето – Днес ще говорим за звездите, за реката и... Ох, не мога да се сетя, Бух-Бух, искаш ли ти да продължиш?

В този момент мечето скокна до телето:

-        Не се притеснявай, Мух-Мух , трябва малко време. Виж колко камъни сме събрали – ей сегичка въображението ще забогатее и всеки от нас с моноспектакъл ще се гордее!

Докато чакаха започна да се стъмва и камъните силно заблестяха. Цветни лъчи взеха да се отразяват навсякъде в гората. И така, неусетно обстановката се разнообрази, а след още малко Бух-Бух в магьосническа мантия се преобрази:

-        Ето, че дойде моят ред. Аз съм добър горски магьосник! – каза мечо и в ръката си завъртя няколко блестящи камъка – Позволете своята дейност да ви представя, по тайна рецепта близалки за бронхи и гърло правя!

-        Така е – намеси се телето с няколко цветчета между ушето – Аз потвърждавам, защото много му помагам – и закичи няколко камъка на вълшебната си дървена пръчка.

От приказка на приказка, от жест на жест двете деца изиграха цяла пиеса на име „Билковият магьосник от горската аптечка“.

Доволни и щастливи, събраха си нещата и се отправиха към леглата. Ала бавничко и неприятно смехът се примеси с „Буху-Бух“ и „Муху-Мух“.

От много репетиции в студа и двете приятелчета се разкашляха...

-        Мух-Мух, въображението ни се обогати, обаче толкова се отплеснахме, че гърло ни срази. Утре трябва да сме добре и да играем постановката в горския театър, а как ще ни се сбъдне мечтата, ако ни болят гърлата?

Бързо идвай вкъщи – близалки с витамин C, ружа, салвия и лайка е приготвила моята майка.

И така, двете приятелчета с близалки гърлото облекчиха, а на сутринта на театър се явиха. Изиграха постановката добре, дори получиха грамота „На Бух-Бух и Мух-Мух за много богато въображение“.

По този начин, приятели, завършва тази история за малката мечка, нейната Herbitussin билкова аптечка и затова как въображение забогатява не чрез скъпоценни неща, а благодарение на небрежната приятелска игра!