Как се разчупва ледът?

Как се разчупва ледът?

| | Брой прочитания: 535

26.11.2019

Беше пощипваща бузките есен. Денят в гората започна със забавления от детската дружина, ала един горски обитател като че ли нямаше желание за игри.

Над видричката сякаш се бе надвесил буреносен облак от лошо настроение и нямаше никакво желание да се впусне в горско приключение.

Какво ѝ има? – си шепнеха Мечо Бух-Бух и телето Мух-Мух.

Зайо уверено се обади:

-        Ами, тя обикновено се гмурка в реката и езерата. А сега им е замръзнала повърхността... Трябва да измислим игра, в която да се включат всички деца.

 

-        Дааа! – наостри уши Бух-Бух – сега разбрах какво значи „да разчупим малко леда“. Защото точно преди да излизам мама все ми казва тези три неща:

„И умната – дръж си винаги шалчето на вратлето, билкова близалка в джобчето и ако някой приятел в играта не иска да се включи – мъдър бъди и пръв леда разчупи!“

 

Сякаш в този момент гениална мисъл децата осени. И мечето, и телето, и зайчето знаеха къде се намира единственият лед в тази гора – в плиткото езерце, няколко крачки на север от билковата аптечка.

 

-        Знаете какво ще правим, нали? Първо, ще разчупим леда от езерото, после – ще извикаме видричката да плуваме на воля и накрая – ще я изненадаме с „Рибка ала лед“! – предложи мечето и поведе приятелите към езерцето.

 

И така зад мечето ведро крачеше телето, а последно подскачаше зайчето. Не минаха повече от 10 мин. горско време и децата бяха до малкото езеро. Имаше известно време чуденки дали да не пробват да разчупят леда по повърхността с камъчета или пък жълъди, със сноп от клонки или пък...

 

-        Бух-Бух, слушай, аз знам как ще стане – развълнува се телето – ти нали си най-голям, застани върху леда, а ние като помощници ще те наобиколим – тежестта да увеличим. След това е лесно – броим до три и едновременно скачаме колкото се може повече до белите облаци!

 

Одобрително децата застанаха на прага на езерцето, всеки направи засилка и се пързулна по ледената настилка.

„УиИи“, „ЮхУу“ цялата гора огласи, а ехото стигна чак до видричката през няколко борчета и ели.

 

В този момент обаче ледът се пропука и трите деца цопнаха във водата:

-        ЗзЗз, Бух-Бух, сякаш е малко студено. – зъзнещо каза телето.

Изневиделица видричката към компанията се присъедини с блеснали от радост очи:

-        Какво правите?

 

-        ЗзЗз, ами, ние решихме ей така да разчупим леда, както се казва, за да оправим общата игра. – казаха с усмивка децата, излизайки от водата.

 

-        Уау, да разчупим леда ли? Благодаря, но за първи път виждам мече, зайче и теле в студено езерце. Позволете ми да ви заведа при моята майка – ще се гостим до топлата печка и така ще продължим нашата приятелска среща.

 

Буху-Бух, Муху-Мух, Уху-Ух – посрещнаха с кашлица децата мама видра на вратата.

И така, мече, зайче, видричка и теле се гостиха до топлата печка, а Мечо Бух-Бух подкрепи бронхите и гърлото на децата с билкови близалки Herbitussin – право от горската аптечка.

 

Неусетно след тези студени приключения и затоплените си отношения горските обитатели разбраха, че ледът между приятели не се разчупва в езерата, а от топлите жестовете между децата. Дали чрез мила изненада, или покана у дома – всеки сам избира, стига за приятелите да показва грижа. ❤

 

С тази поука завършва поредната история на нашата грижовна мечка с Herbitussin билкова аптечка! Бъдете нащрек за следващи горски приключения с мъдри заключения. :)

Този уебсайт използва бисквитки за подобряване на услугата.
Научи повече

СЪГЛАСЕН СЪМ