Как се прави път на мравка?

Как се прави път на мравка?

| | Брой прочитания: 1043

03.04.2020

В една чудесна пролетна сутрин Бух-Бух се събуди и тутакси усети как в коремчето му се надигат гръмки бури...

 

“Ох, дано да има за закуска питки с мед, топло мляко, още - зеленчуков пастет, филийки с горски конфитюр и нектар натюр”, мислеше си Мечо, докато към кухнята вървеше.

 

Без да поздрави, Бух-Бух на масата се настани.

A там мама Меца и татко Мецан закусваха и нещо важно май обсъждаха:

 

-        Ако знаеш, мили ми Мецане, малката на Зайка, колко е пораснала. Батко й Зайо досега все за ръка я води, но тя вече и самичка си ходи. И е толкова добра – все като я срещна ми помага и винаги ме поздравява. Както казват и млади и стари, малкото Зайче и на мравката път прави!

 

Докато хапваше старателно, БУХ-БУХ все пак слушаше родителите си внимателно.

Чудно му стана и все не успяваше да разбере - какво точно прави това дете?

Как така e толкоз малка тази Зайка, а пък пътища строи и защо това е важно, за да мислят майките, че сме добри?!

 

Бух-Бух излапа цялата закуска и въпреки, че страшно искаше вихрено да запрепуска, бавно и едва към дома на Мух-Мух се заклатушка:

 

-        Мууух! - ставай бързо, трябва нещо важно да те питам...Толкова е важно, че от вълнение не спирам да залитам.

 

През прозорчето надникна една все още сънена главa, но щом приятеля си Бух видя, бързо се облече и презглава към него се завтече.

 

-        Трябва да те питам нещо твърде важно, Мух…

-        Давай Бух – целият съм в слух!

-        Правил ли си някога на мравка път?!

 

Мух-Mух погледна Мечо Бух с въпрос и замислено почеса нос.

-        Не разбирам, Бух, защо ми е потрябвало да правя пък на мравка път?

 

Сетне му разказа Бух за сестричката на Зайо и как била толкова добра, че я хвалят майките в цялата гора! Толкова помагала, че видиш ли - на всички мравки път правела.

 

В този миг Бух-Бух и Мух-Мух взеха спонтанно, но важно решение! Колкото и да е трудно – път и те ще построят и още днес за добри деца ще ги провъзгласят...

 

След кратко обсъждане решиха да включат и Зайо в техния строителен план – та бързо да стане пътя на мравките по-голям.

 

С решителна стъпка двамата приятели тръгнаха към заешката хралупка...

-        Здравейте, Бух-Бух и Мух-Мух, – поздрави ги Зайо. – Тъкмо тръгвах към поляната за игра с вас и другите деца.

 

-        Друг път ще играем, Зайо! Днес поемаме по важен път – вместо да играем на поляна, ще строим на мравките магистрала...Това ще ни направи по-добри, пък после ще му мислим за игри!

 

Така – с увереност и хъс - тръгна малката компания към мравешките здания.

И докато си вървяха – план за пътя тримата крояха...Как ще сложат камъчета дребни, ще запълнят дупките с листа и пред погледа на хилядите мравки възхитени гордо ще възкликнат – VOILA!

 

Тъкмо стигнаха до мравешките кули и от гледката останаха без думи!

Малки мравчици милион с ръцете си строяха ДОМ... Неуморно носят клончета, зрънца и не подвиват малките крачка.

 

-        Мух-Мух, Зайо – рече Бух –аз предлагам пътя да оставим за друг път. По-добре на мравките да помогнем за ДОМА. Много важно, че и днес няма да сме най-добри деца!

 

Час по час тримата помагаха и пренасяха, и дори не усетиха как без сили останаха!

В края на деня застанаха с останалите мравки пред мравешкия дом и най-отгоре видяха на царицата малкия трон. Той не беше от злато или от камък дори, а от малко клечки, цветя и треви. А на него седеше в своя разкош, царицата на тукашния мравешки кош.

-        Здравейте, госпожо... – Мух-Мух се смути.

-        Ваше мравичество... – Бух се притесни.

Зайо нищо не успя да измисли за поздрав, а едва-едва смешно се поклони. Важната мравка се засмя и просто им помаха приятелски с ръка:

-        Здравейте, мили деца, и много ви благодарим за помощта! Вие сте толкова

добри, че ще ви помним винаги в мравешките земи.

 

Уморени и потни трите деца бавно поеха по обратния път към дома. Кашлюкащи и изтощени, привечер почукаха на Мечовата врата.

 

-        Цял ден ви няма, деца! Уплаших се – къде сте – бива ли така? – Мама Меца се завайка.

 

Тримата й заразказваха за своя строителен план – как са искали на мравките да построят път, та после майките им за добри деца да ги обявят...И как планът после претърпял промяна и тримата станали на мравките отмяна! Уви, пътят за друг път останал, но докато се прибирали към дома, ги сполетяла мъничка беда – от помощта ли, от вълнението ли или пък от вятъра, но ето, че и гърлото ги заболя!

 

Мама Меца като чу това, топла супа им даде веднага. После засмяна посегна и към билковата аптечка за още една полезна благина.

-        Ето деца, по една Herbitussin билкова близалка за вашите гърла. С шепа вкусни малини, щипка лечебна ружа, градински чай и лайка – рецепта за щастлива майка“ – топло каза тя и хитра усмивка насреща им засия.

-        Вие сте най-добрите деца и със сигурност ще ви похваля пред цялата гора – радостно възкликна тя! – Защото на мравката път да правиш значи точно това – да бъдеш загрижен и на всеки с радост да помагаш, независимо дали е малък, или пък голям и какъв е неговият товар!

 

Така, приятели завършва историята фантастична на нашите приятели, решени да помагат, който както може - на малки и големи! :)

Този уебсайт използва бисквитки за подобряване на услугата.
Научи повече

СЪГЛАСЕН СЪМ