Как се повдига планина от сговорна дружина?

Как се повдига планина от сговорна дружина?

| | Брой прочитания: 641

27.02.2020

Как се повдига планина от сговорна дружина?

 

Беше слънчев февруарски ден, по-топъл от обикновено и горските приятели Мечо Бух-Бух и телето Мух-Мух бяха излезли на голямата поляна. Хоп – кой поритва камъче, троп – друг препуска безцелно по пътечка... Така минаваше сутринта и към обяд на размисли се отдадоха двете деца:

-        Ох, че скука, Мух-Мух! – просна се Мечо на земята. – С теб досега сме играли вече на всяка игра.

 

Докато препуска в галоп, Мух-Мух се стъписа и право до Бух-Бух се курдиса:

-        Ех, да... Но знаеш ли какво, сигурен съм, че повече приятелски глави раждат по-хубави игри!

 

И без много уговорки мечето и телето се запътиха към заешката хралупа, на чиято врата Бух-Бух развълнувано почука. Мама Зайка отвори вратата и се усмихна ведро на децата, а след това извика:

-        Зайо, виж кой е тук – телето Мух-Мух и мечето Бух-Бух!

 

-        Ехо, Зайо-о, бързо – търсим помощ от приятел. От толкова скитане по полята го закъсахме с играта. Знаем вече всяка птичка и тревичка, не ни се играе дори на жмичка...

 

-        Ихи-хи, много моля! – засмя се мама Зайка. – Нали знаете, че „сговорна дружина планина повдига“? А още повече сега, като сте трима... Идеите за игри ей сегичка ще се появят!

 

Мечо и теленцето кимнаха в знак на одобрение, ала като излязоха със Зайо през вратата се спогледаха учудено по ред на номерата.

 

-        Зайо – обади се Мух-Мух, – мисля, че ти трябва да знаеш какво означава сговорна дружина планина повдига. Все пак твоята майка ни го каза, сигурно те е научила на тази фраза.

 

-        Хмм – зайчето се почеса зад уше, – вижте сега, ясно е, че на тази поляна липсват идеи за игра. Така че, ако всички заедно донесем тук планината, ще потръгне забавлението в гората. Ту ще се пързаляме, ту ще се гоним из нови препятствия – на мнооого игри в планината ще се радват всички деца от гората!

 

-        Гениално! Хайде, тръгваме да повдигнем и донесем планината, за да е по-близо до децата! – поведе Бух-Бух.

 

 

И така, съвсем не на шега децата решиха да направят експедиция към планината и се превърнаха в дружина, тръгнала планина да повдига. Вървяха, вървяха, минаха кошери с пчелички и прекосиха цели две рекички. Така не усетиха кога времето мина и накрая планината се появи пред малката дружина.

-        Бух-Бух! – прехласнато се обърна телето – Отдалече планината изглеждаше по-малка, сега май на силите не ни е по мярка...

Мечето погледна към върха и след това надолу към краката си и уверено каза:

-        Аз като най-силен, ще застана ето тук, а вие ще помагате отстрани. И така много бързо ще я пренесем към нашите поля!

 

Застанаха децата в едната част на планината и задърпаха, колкото можаха. Бух-Бух впрегна цялата си сила, ала в един момент изчезна сякаш тъмнина го бе покрила:

 

-        Бух-Бух, къде си? – разтревожено теленцето извика.

-        Хайде, стига шеги! – с треперещ глас и Зайо се опита.

 

Изведнъж изпод тях се чу гласът на Бух-Бух – идваше от някакъв дълбок трап и тогава всички разбраха, че това не е майтап.

 

-        Ехоо, всичко е наред! Просто паднах в трапа и малко ми е натъртена едната лапа. – чу се в ехо на Бух-Бух гласчето.

 

Всяко от децата пробва Мечо да придърпа, но Бух-Бух беше малко тежък и така и никой не успя да го издърпа!

 

-        Ехо, а кои сте вие и защо сте тук? – иззад храстите попита една оранжева муцунка.

-        Ние сме Мух-мух, Зайо и Бух-Бух – теленцето представи цялата компания. – Дойдохме тук и искахме като една сговорна дружина да повдигнем планината и да я пренесем в гората. Уви, вместо да поместим планината, приятелят ни Бух-Бух пропадна в трапа...

 

Щом чу тази история, лисичето Лисун го осени една идея:

 

-        Хайде всички заедно да се хванем един за друг... Мух-Мух ти на Зайо си подай крачето, Зайо лапа пък на мен ще подаде... Аз опашката ще си провеся, Мечо после ще я хване с лапа и всички заедно ще го издърпаме от трапа!

 

Речено-сторено – децата дружно сили обединиха и приятеля си Мечо от беда спасиха!

 

-        По случай щастливата развръзка, каня ви вкъщи да отидем – предложи лисичето Лисун на приятелите нови. – Да се стоплим и да си починем, а след това с мама заедно ще ви изпратим и до вашата поляна.

 

Без много да му мислят на гости тръгнаха децата, ала по пътя се оказа, че са им раздразнени гърлата.

„Буху-Бух“, „Муху-Мух“, „Уху-Ух“ – огласяше планината.

 

В топлата хралупка мама Лиска посрещна децата с топла каша, а Мечо Бух-Бух извади три билкови Herbitussin близалки – с вкус на малини, портокал и зелена ябълка. С тях гърлото си облекчиха и така лошото настроение победиха.

 

Докато всички хапваха от топлата каша, един през друг на Лиска заразказваха за патилата!

 

-        Невъзможно е, деца, да се вдигне планина – сърдечно мама Лиска се разсмя. – Но лесно се преодолява всяка беда, дори да е голяма като планина... Стига да имаш задружни и добри приятели на своя страна!

 

-        Ах, каква била работата! – дружно ахнаха децата. – Приятелството, значи, е по-голямо и от планината!

 

Така завършва историята малка за вярната горска дружина, способна планина да повдига. Очаквайте съвсем скоро още приключения с мъдри заключения! :)

 

Този уебсайт използва бисквитки за подобряване на услугата.
Научи повече

СЪГЛАСЕН СЪМ