Как се чистят намерения?

Как се чистят намерения?

| | Брой прочитания: 1550

09.10.2018

Един месец измина откакто Мечо Бух-Бух сътвори новите вкусове близалки – със зелена ябълка и с ароматни портокали, от топлите страни събрани.

 

Цялото горско общество разбра, че ако някой изпадне в беда и гърло започне да го мъчи, веднага от близалка помощ ще получи – в билковата аптечка на нашата мила Мечка. Там за всеки вкус по нещо има, дори капризният Зайо с одобрение кима! 

 

И така, вече пресипнал глас и болежки не прекъсвали ни игра, ни училищен урок – всичко за приятелите горски вървяло в срок!

 

Само един обитател стоял все на страна и не участвал в ни една игра. Ала полезните лакомства на клечка с интерес следял и от инат на никой не продумал, че понякога и него глас го мъчи, пък и в игрите иска да се включи.

 

Скоро обаче смелост го обзе и с пъклен план вниманието на горската тълпа превзе.

-          Ссс-хсс-ссс – се разнесе един ден около детската игра – може да съм гущерче, но с най-чисти намерения съм тук. Ще поиграя с вас – на различията ни напук!

 

Без капка колебание го приветстваха децата и тутакси го запознаха с правилата на играта:

-          В днешната забава се иска много хитрост! Всеки трябва да скрие любимото си лакомство добре, а щом открием всички, накрая, ще похапнем и ще се посмеем, преди лягане горски песни ще попеем – на две на три Бух-Бух бодро правилата разгласи.

 

-          Ето – намеси се телето – тук са морковите на Зайо и моите питки, а пък Мечо е донесъл близалки – с плодов вкус и много билки!

 

И така, нямаше по-подходящ от бухала да обяви старта на състезанието. Долетя от запад, за да се убеди, че по мед и масло играта ще върви!

-          3…2…1…Старт! – заехтя из горския кът за игра.

 

И всеки пое в различна посока, под дърво и камък се криеха лакомства с лееека суматоха.

 

Изискването към играчите беше едно – да са с много ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ. Никой не биваше да надниква къде се скрива чуждо лакомство. Ала новият играч правилата заобиколи и лукаво къде се крият близалките разкри. После ги шмугна в есенната шума и пред никой не обели нито дума!

 

След мъничко резултатите бяха на лице:

-          Хоп-троп, това беше лесно, защото питките на Муху-Мух надушвам от далече – ето, топли ги открих – похвали се пухкавото мече.

 

Не се мина дълго и Муху-Мух разгласи:

-          Ихи-хи, Зайо, добре ги беше скрил, но внимавай, в катеричата хралупа морковите ти някой друг може да изхрупа – подсмихна се телето.

 

Последният търсач, Зайо, се озори, дълго в горския кът за близалките се рови. Когато половин час горско време мина, всеки много се уплаши, че с близалки се размина…

 

-          Няма да я бъде тази! – на две лапи мечето се изправи – Някой тук е с нечисти намерения, а от бухала съм чувал, че така не се играе ни една игра! Предлагам към близката рекичка да се отправим всички, може би там ще ни се изчистят намеренията под нейните вълнички!

 

И с неловко мълчание се отправиха към буйната река, по пътя дори в гущерчето се усети лека тъга. Не щеш ли, когато стигнаха и се гмурнаха във водата, се смрачи.

 

-          Бух-Бух, виж, слънцето се скри! Нека тръгнем към вкъщи – предложи телето – почнал си да заслабваш, а там топли питки ще хапнем, на печката ще се сгреем и горските песни ще пеем!

 

Тръгна детската дружина, но Мечо усети, че всички бяха мокри и докато вървяха – от кожухчетата им се стичаше водата. Не закъсня и неприятният звук от настинка тъй прочут:

“Буху-Бух, Муху-Мух, Уху-ух” се редуваше по пътя.

 

Бухалът ги чу обаче, разпери крила и децата пресече – кацна точно пред подсмърчащото мече:  

-          Мили деца, знам, че близалката за гърло ще помогне, но някой от вас с по-важен урок трябва да смогне. Намерения се чистят не с вода, а с извинение и приятелска молба. Който играта развали, а иска пикникът да продължи, нека истината да разкрие и характерът си пръв надвие!

 

Тогава в гущерчето започна съвсем да напира вината. Шмугна се отново в листата и извади три билкови близалки – с вкус на малина, зелена ябълка и портокал.

 

-          Ето, отмъкнах няколко близалки. Надявам се да ми простите и мен с една от тях да гостите. Приемете, че дълбоко се извинявам, ваше ново другарче да стана силно се надявам!

 

И така, задружно горската дружина се прибра на топло, черпи се с близалки от лечебна ружа, салвия и лайка. Скоро гърлото им се облекчи, доволни и сити до печката се сгушиха завити.

 

А гущерчето разбра, че намерения се чистят не в речната вода, а с приятелска молба и дума най-добра. Оттам нататък щом от близалки имаше нужда – вежливо посещаваше Мечо Бух-Бух, дори носеше ароматен букет от лайка – любим на неговата майка :)

 

Така завършва тази малка история с голяма поука. Очаквайте още приключения от нашата Мечка, която прави Herbitussin близалки в билкова аптечка ☺