Чик-чирик… Хи-хик… Весело огласяше гората, а топли лъчи се промъкваха между клонките на дръвчетата. Беше слънчева зима, ала за зайчето и телето няма зиме, или лете – без ограничение играта си течеше.

-          Мух-Мух, колко още ще се бавиш – се провикна Зайо през прозореца на телето.

В този момент се сгромоли нещо и тътен се разнесе из цялата землянка…

-          Муху-Мух? – зайчето открехна прозореца на телето и го видя затрупано от множество обувки в ателието.

-          Ох, къде се дянаха тези кънки за лед – на земята се тръшна Мух. – Търся ги от часове, искам да раздам на всички съседи и да се пързаляме на езерото от сърце.

В това време Зайо се почеса зад бялото уше и размаха радостно опашле:

-          Аз също имам един чифт кънки и ако ги съберем с твоя, ни остава само по път Мечо Бух-Бух да заберем и перфектната компания за фигурно пързаляне ще съберем!

И така взеха двата налични чифта кънки – за зайчето най-малки, за телето по-големи и се запътиха да вземат Бух-Бух с неговите наааай-големи!

-          Чук-чук – с краче теленцето удари по вратата на съседското мече.

Един, два, три пъти, ала никой не отвори. Напоследък Бух-Бух имал навика до късно да си поспива, личността му била доооста ленива…

Двете дечица седнаха на земята и започнаха да кроят план – дали през комина да се спуснат, или да изкопаят тайна дупка, през която да влязат в мечешката хралупа. Чертежи се подхвърляха и моливи хвърчаха, докато не се отвори вратата:

-          Ей, дечица, да не ви заболят утре гърлата, стоейки на земята? – познат глас се обади.

Секна им сякаш мисълта и двамата си погледнаха зад гърба.

-          Мама Меца! – зарадва се телето. – Ще събудиш ли Бух-Бух? За него имаме зимна изненада – каним го на фигурно пързаляне да се позабавлява.

Мама Меца се засмя и с умиление им каза:

-          Ех, деца, всички мечета през зимата трябва повечко да си почиват, в по-дълъг зимен сън се успиват. Но съм сигурна, че сега Бух-Бух ще има желание за зимна игра…

Мама събуди нежно мечето, а после прилежно му приготви по-големи кънки за лед – за пухкавото му краче. В раничката още сложи три билкови Herbitussin близалки – с вкус на зелена ябълка портокал и малина. За всеки случай, ако гърло някой го помъчи.

Не след дълго се отвори вратата и Мечо с екипировка се яви:

-              Ах-ах-ахх – прозя се дъгло. – Мъничко ми се спи, но толкова се радвам да ви видя, че веднага за няколко пируета ще намеря сили!

Трите деца кънките нарамиха и към леденото езеро се отправиха.

Вървяха, вървяха, минаваха през борчета и ели, докато не се озоват на мястото за игри.

През това време се прозява ли, прозява мечето, а на теленцето започна да му подсмърча нослето:

-          З-з-З-з, за Бух-Бух знам – трудно ще замръзне, защото е пухкав и голям, ала, Зайо, с твоето кожухче бяло не ти ли е мааалко студено?

-          Хи-хи, не, но мама Зайка все ми повтаря загрижено да внимавам – щом навън е заскрежено, да не се отдалечавам, че на фона на снега от погледа ѝ лесно се губя...

Не се мина много време и на хоризонта се появи езерото.

-          Ихууу – завъртя се Зайо по заледената повърхност.

-          Шмрък-шмрък – скочи с пирует и телето, нищо, че му замръзваше все повече нослето.

-          Уиииии – последен се завъртя и Мечо, опитвайки се да не му е сънено личицето.

Половин час децата сложни съчетания върху леда твориха – пируети, везни, а по едно време Зайо прескочи цели две преспи!

Докато играят телето и мечето не забелязаха, че зайчето се отдалечи и изчезна от приятелските погледи.

-          Зайоо, стига се шегува, покажи се! – извикаха телето и мечето.

Но скоро и двамата разбраха, че леееко са се отдалечили един от от друг в играта.

„Ахх-ах-ах, шмрък-шмрък“ се редуваха около езерото. На мечето бързо му се доспа, а теленцето гърлото го заболя…

-          Хайде, Мечо, ставай, да намерим Зайо се стягай!

Ала и двете деца едвам се скитаха из преспите в долината. Ту единият от гърло унива, ту вторият от умора заспива.

-           Мух-Мух, играта нещо не върви и май започвам да разбирам... Всички сме различни деца – на теб ти е студено, на мене ми се спи, а Зайо се губи по време на снежни забави.

Знаеш ли, преди да изляза, мама все ми казва „В чуждите обувки да се опитвам да вляза!“

Само така болежките на другия ще разбера и не ще се провали ни една игра!

И по тази сложна формула двете деца решиха, че кънките трябва да си разменят и така снежната забава ще възстановят.

Първи беше Мечо Бух-Бух... На телето крачетата са галантни и мечето много внимателно в обувките му си постави крачето. Направи на пръсти един пирует, но усети че сънят напира и легна в една пряспа да почива.

Теленцето Мух-Мух прие задачата присърце – кънките на Мечо подкара, ала му бяха толкова широки, че на леда направи няколко шпагата и скоро босо взе да джапа.

От много лед и сън в снега скоро „Буху-Бух“ и „Муху-Мух“ започнаха гората да огласяват.

Не щеш ли познат глас се появи, мама Меца дойде децата да приюти:

-          Мечо, в твоята раничка има близалки за гърло! А Зайо е на топло у дома, каза, че се е изгубил и случаен път подхванал, ала се озовал на нашата пътечка – пред горската аптечка!

И така Мама Меца под лапичка заведе децата у дома. Там пред топлата камина те ѝ разказаха за своите патила. Мама добродушно се разсмя и как се влиза в чужди обувки обясни на неразбралите деца. После им даде по една близалка брохите и гърлото да облекчи, за да може всеки на спокойствие да поспи.

На сутринта играта под нов надслов се възстанови и Мечо Бух-Бух пред приятелите горски разгласи:

От сега нататък, за да върви играта, дружно ще обмисляме нещата! Топло палтенце ще облечем на Мух-Мух, червена панделка ще окичим на заешкия бял кожух, а мечетата ще чакаме хубаво да си поспят, пируетите да издържат!

Защото, за “да влезеш в чуждите обувки” не е нужно мечите ботушки да разменяш за заешките буйки. Стига ти да знаеш, че всички сме по мъничко различни и към другите добре е да се отнасяш с обич и разбиращи усмивки. Сториш ли го, значи вече си успял в чуждите обувки да походиш и към приятелите си като приятел да подходиш!