История втора за това как се заТОПЛЯТ чувства?

История втора за това как се заТОПЛЯТ чувства?

| | Брой прочитания: 1774

15.02.2018

Навън бе вече люта, снежна зима и, уви, за джапане в локвите времето отдавна отмина!

В своята билкова аптечка Мечо Бух-Бух билки редеше и в меден чайник топъл чай вареше.

Точно в този момент на вратата се почука тихо. Мечо Бух-Бух отвори, но единственотo, което видя на прага, бе стъклено бурканче. Наведе се, взе буркана, a вътре откри много важна телеграма:

 

Вкъщи. Утре. На закуска. Каня те. С най-топли чувства!

Теленцето Муху-Мух”

 

На следващата сутрин на вратата на Муху-Мух чу се силно “Чук-чук”:

 

-          Аз съм Мечо Бух-Бух. Идвам по една телеграма с топли чувства на закуска за двама!

-          Влизай, Мечо, заповядай и край масата се разполагай! – любезно го покани телето.

 

Влиза Мечо, а пък вътре топло – като че е юли. В печката на Муху-Мух горяха дърва, на котлона в тенджерка бълбукаше вряща вода...

 

-          Но преди да те допусна и да хапнем сладко за закуска, моля облечи и тази топла блузка, още и чорапки за краката плюс ей тази шапка с пискюл бързо слагай на главата... каза Муху-Мух пред смаяния Буху-Бух.

 

-          Ама, тук е толкова горещо, плахо възрази мечето и понечи да си съблече палтето...

 

-          Виж какво, аз те каня на закуска – при това, както знаеш – с много топли чувства! Затова освен палтото – блузката, чорапките, печката и шапката са ни извънредно важни – инак, като нищо, чувствата ще станат хладни. А когато чувствата са хладни, нищо чудно да останем с тебе гладни!

 

Като чу, че ще останат гладни, Мечо Бух-Бух се завтече и бързо-бързо се облече – блузка върху палтото, върху шапката дебела – втора и много топли чорапки за поне стотина вкусни хапки!

И така с много топли чувства Мечо Бух-Бух и телето Муху-Мух захванаха се да закусват – меки бухти, сладко от малини, палачинки, топъл чай и сусамови гризинки!   

 

Термометърът на стената в стаята на Муху-Мух показваше, че чувставата са станали 38 градуса и от толкова чувства топли двамата приятели приличаха на две топящи се снежни топки!

 

Като хапнаха доволно, на Муху-Мух му хрумна освежаваща идея:

 

-          Мечо, да вземем да отворим прозорците, a пък и вратата да отворим? Така и така вече не сме никак гладни, какво пък ако чувствата станат и мааалко по-хладни?!

 

Без разногласия и дрязги мечо Бух-Бух и телето Мух-Мух отвориха широко всички прозорци. Свалиха топлите чорапки и шапки и седнаха уж на приказки сладки... И така след вкусната закуска и от приказките сладки, двамата задрямаха... само че без шапки и чорапки!

 

-          Буху-бух, буху-бух… Мууух, муху-муууух! - С кашлица и с болно гърло двамата се събудиха задружно.

 

-          Ето – каза натъженото теленце – който спи при отворени врати при това без шапки и чорапки, ще пие после хапове, че и горчиви капки.

 

Мечо Бух-Бух погледна към телето, после скокна и облече си палтето. Бързо стигна то до своята къщурка – Herbitussin билковата аптечка!  

 

-          Пак по същата рецепта, дето знам я аз от от мойта майка, ще направя тутакси близалка.  

 

-          Муху-Мух, здравей. Нося ти близалка! Направих я с най-топли чувства, но сложих още лайка, лековита ружа, стръкче градински чай и по стар обичай – шепа ароматни малини от горските градини! Близалката чувствата ни, обещавам, никак няма тя да охлади!

 

Така завършва тази история втора за малката мечка, нейната Herbitussin билкова аптечка и затова как чувства се заТОПЛЯТ не с пухкави чорапки или пък с печка, а с истинска обич и навременна приятелска подкрепа!

 

Очаквайте трета забавна история от Мечо Бух-Бух – горската мечка с Herbitussin билковата аптечка :)