История четвърта за това къде се е скрил късметът

История четвърта за това къде се е скрил късметът

| | Брой прочитания: 753

24.04.2018

Та-ра-рам, шепа вкусни малини, щипка лечебна ружа, витамин C и какво още… Ах, знам, малко салвия и лайка – за тях ми каза моята майка – тананикаше си Бух-Бух, докато нещо прелетя и прекъсна неговата рецепта в горската аптечка.

-          Дааа, казвам ти, имаш ли късмет, животът става лек! – изчурулика едно врабче на прелитащото си другарче.

-          Е, добре. – отвърна другото – Аз гледам, че тук няма от този късмет, затова ще отида да го потърся на юг, където никога не съм ходил, пък видиш ли, там ще намеря мноооого късмет.

Докато се почесваше под шапката, Мечо го озари идея:

-          Ами, да! Аз, ако доведа тук този късмет, цялото горско общество ще заживее в разцвет!

Залости аптечката и се втурна стремглаво към землянката на съседското теленце.

Още на прага нетърпеливо разгласи:

-          Мух-Мух, имам такова предложение за теб, че веднага ще се разбудиш! Ето, дори ти нося една лапичка малини, да хапнеш за закуска, че ни чака дълъг път, хубаво е да си сит!

Не се мина дълго и кръглата врата бавно се отвори:

-          Ах-аххх, какво си намислил Бух-Бух? – промърмори под носле съненото теле – Та нали вече е пролет, още нещо ли ни трябва?

-          Мух, пролетта няма да избяга! – с ведра усмивка мечето се обади – Важното е да открием късмет и тук като го донесем, парченца от него на всеки да раздадем. Животът така ставал по-лек, всичко вървяло по мед!

И така тръгнали на юг през гората да си търсят късмета, като разчитали, че все някой ще каже на малкото мече как изглежда, дали лети, или се яде.

Навлезли в първата полянка и там се показа учуден таралеж:  

-          Какво търсят по това време мече и теле в полянката на таралежите. Нито има тук малини, нито пък лайка и лечебна ружа…

-          Нее, търсим друго. Казва се късмет и с него животът става по-лек. – отвърнали в един глас Бух-Бух и Мух-Мух.

-          Ааа, чувал съм какво е. – уверено заяви таралежът – Който носи в джобчето си четирилистна детелинка, той ще привлече и щастие, и късмет!

И така двамата герои си поставили за цел да събират четирилистни детелини, докато не напълнят цяла кошничка до ръба.

Не след дълго ги събрали и зачакали с любопитство да видят дали ще се появи това, което се казва късмет.

-          Хмм, Бух-Бух, – възкликна след време телето – нищо не усещам, нито топли питки има, нито пък сладко от малини… Дай да ходим по-натам в гората, късметът може другаде да чака.

Вървяли, вървяли и пред рекичката се спряли.

-          Виж, Мух-Мух, там едно конче кротко вода си пие, дали не знае къде късметът се крие?

Иии хоп, кончето за миг прескочи камък, после с две крачки през рекичката преджапа, докато почти не си допря нослето в кошничката на телето:

-          Иихуу, чак от другия бряг усетих този аромат!

-          Заповядай, похапни си сладко! – подаде кошничката Мух-Мух – И без това тук не е нашият късмет...

-          Че къде пък се е чуло и видяло да се търси при детелини? – изпръхтя кончето – Моята майка ме научи, че ни подковават за късмет. Затова, в знак на благодарност вземете тази подкова – достатъчна е да привлече късмета отдалече... Не ще го търсите вече.

Стояха дълго след това с подковата в ръка, ала от никъде пустият късмет не ги сполетя. Затова двамата решиха задружно с глас да го повикат:

-          Късметче, къде си? – в гората започна да ехти – Ехо, чуваш ли ни, ти?

Не щеш ли обаче във въздуха започна нещо да кръжи.

-          Чу ли това? – засия Бух-Бух – Това ще да е нашият късмет!

-          Буу-буу – кацна най-мъдрият горски обитател до мечето и телето – Мили деца, защо си търсите късмета в дълбоката гора?

-          Г-н Бухал, искахме да занесем малко вкъщи от този късмет, за да върви всичко по масло и мед! Брахме много четирилистни детелини, с подкова се сдобихме...

-          Ех, сега чуйте нещо от мен „Колкото по-здраво ви е приятелството, толкова по-голям ви е късметът!“. Виждам, че сте минали през две поляни и една река, не е малко, за да се каже, че имаш братче по съдба!

И така, стана тъмно и двамата герои тръгнаха да се прибират наобратно, да похапнат сладко и поспят от големия път!

Но щом влязоха в хралупата на Бух-Бух, се оказа, че от много викане на късмет и двамата са с пресипнал глас:

-          Ш-ш-ш, Мух-Мух, приготвил съм близалки – с лечебна ружа, салвия и лайка! Ей сегичка ще ги донеса от горската аптечка и за гласа ни ще премахна всяка пречка!

Без да промълвят двамата приятели разбрали – късметът им се крие един в друг, а не в гората на юг.

И така, без пресипнал глас завършва история четвърта – за малката мечка, нейната Herbitussin билкова аптечка и затова как късметът не се яде, нито пък лети, не е в детелинка или подкова, а в другарчето, което с теб минава две поляни и една река и без да се замисли, скача в беда!

Очаквайте пета забавна история от Мечо Бух-Бух – горската мечка с Herbitussin билковата аптечка :)