Как се лепят скъсани нерви?

Как се лепят скъсани нерви?

| | Брой прочитания: 533

21.05.2018

Бух-Бух и Мух-Мух на сянка под дъба стояха и замислени мълчаха. Мечо леко се затътри, до брега на Средното езерце застана и вгледан все нататък към небето камъче захвърли. Три пъти се оттласна то от водната повърхност, триж и Мух възкликна „Пак“, и „пак“, „и пак“ игриво. Ала мечо не се трогна, завъртя се на пета и до теленцето се просна под дъба.

- Знаеш ли, Мух, мама вчера пък ми каза, че не бива пакости да правя. Много вече станали дори. Хубаво било боровинки и малини с усмивка да берем, но пък не било добре лапичките да си раздерем. Търсихме задружни с тебе ний късмета, а пък тя за нас притеснила се и ходила да пита чак при баба Меца. Та накрая туй що най ме разтревожи е, че каза, че ѝ късам нервите. А де, кой да предположи?

- Бух, ти затова ли си загадъчно замислен и смирен, все под сенките стоиш вместо нови случки да твориш?

- Мух, не мога все още да разбера как скъсани нерви мога аз да залепя!

Мислеха двамата приятели в екип, търсиха и помощ от прастарата гора, от хралупите, от птичките, от всеки стрък трева. Под дърво и камък решението скрито не откриха, до вечерта бродиха унили, в чуденка заспаха с надеждата, че заранта е по-мъдра от нощта.  

 

Но и с първите слънчеви лъчи двамата приятели можеха да мислят само ред бели. Медът бил най-лепкавото нещо що мечо склонен е да предложи за лепило на житейските несгоди. Ала от опит и безкрайни патила знаеше Бух-Бух, че с пчелите не трябва да влизаш ни в игра, ни в кавга.

 

Мух-Мух пък даде идея въже от издръжливи клонки и коприви да сплетат. Внего няколко малинки и лайка за аромат. Да завържат мамините нерви, пък да могат да щуреят цяло лято без проблеми. Хвана Мух от ляво, Бух от другата страна, дръпнаха въжето, за да пробват негова здравина. Но разкъса се и двамата герои потни и тревожни пльоснаха се по дупета на свежата трева.

- Мух, май няма да намерим този път решение за нашите неволи? – продума мечо леко тъй сломен.

- Бух, кога ли сме се предавали с теб? С високо вдигнати чела ще обиколим втори път цялата гора. И в съседната ще идем дори, ще открием как да се отблагодарим за мамините добрини!

Ала времето също имаше свой план. Росна за кратко, а след час рукна топъл дъжд. Мечо и теленцето тъкмо стигнаха в Горната гора, когато се наложи бързо да се скрият от капките вода. Под стройните клони на боровете се провряха и зачакаха да спре. Вятърът също излезе на разходка и започна да снове. И изведнъж „ей, хоп“, нещо тупна Бух право по главата. Сред боровите клонки две-три шишарки се търколиха на земята.

- Еврика! – извика мечо с буден глас.

- Какво ти стана, Бух“ – попита телето с притеснение.

- Знам как ще залепим нервите на мама – каза Бух с вдъхновение.

- Шишарките не ще помогнат – учудено отвърна Мух.

- Решението е в ароматната смола по стволовете на бора, смерча и елата. По смолата се лепят редовно лапичките мои, та и на мама трябва да помогне за нервите и тревогите немалки.

Изчакаха да спре дъжда и понамокрените герои почнаха да дирят смола. Взеха паднали тънки клончета, оглеждаха внимателно всеки ствол, говореха си ту с борове, ту с ели, за да открият най-лепкавата смола с най-хубав аромат.

След часове нови приключения Бух и Мух стояха на прага на мамината хралупа. Втурна се стремглаво малкото мече на топло и опита силно да крещи. Но с пресипнал и кашлюкащ глас успя да обясни:

- Мамо, тези ароматни смоли на клонче ги събрахме, нервите твои да залепя, обещавам, повече няма бели големи да творя.

А в този миг Мух зад мечо се промъкнал и букет от лайка, ружа и глогинки ѝ подаде:

- Само аромата на смолата не стига да се извиним, нека и красив букет от лечебни билки ти дарим!

Мама само като ги видя, топъл чай им даде и едва сълзите си сдържа. После все засмяна посегна към билковата аптечка за полезна благина.

- „Шепа вкусни малини, щипка лечебна ружа, градински чай и лайка – рецепта за щастлива майка“ – звънко изтананика тя, по една близалка от горската аптечка им подаде и пак ведро засия.   

И така двамата герои научиха поредната поука, че всяка добрина може да бъде извинение за хиляди бели, щом с радостни усмивки най-близките ще дари. 

 

Завършва тук история наша за малката мечка, нейната Herbitussin билкова аптечка и мъдрите мисли на Бух и Мух за лека нощ, готови да щуреят утре пак с нови сили. Готови ли сте? Нека затаим дъх!